* * *
Рано е Радка ранила
на бели Дунав за вода, -
слънцето да я не види,
слънцето, още месеца.
Майка й на стол седеше,
в ръце си змия държеше,
в ново я гърне тураше
и я на огън печеше,
печеше и наричаше:
"Да даде Господ, да даде,
както се вие змията,
тъй да се вият ергене
за мойта Радка хубава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016