* * *
Рано е Радка ранила
със бели менци за вода, -
слънцето да я не види,
слънцето, още месеца.
Отдолу идат змейове
и си на Радка думат:
- Радке ле, Радке хубава,
като покрай вазе минахме,
майка ти на чардак седше,
в пола змийчета държеше,
и с игла в очите бодеше,
и си на змийчета думаше:
"Както се върти туй змийче,
тъй да се въртят ергене
край наша Радка хубава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016