* * *
Рано е Радка ранила
на бели Дунав за вода;
ходила и се върнала,
слънце да не я завари.
Майка й сред двор седеше,
змия си в ръце държеше,
с игла я в очи бодеше
и се на Богу молеше:
- Както се вие таз змия,
тъй да се вият момците
край нашта Радка хубава!
Докат си дума издума,
портите им са лопнали,
равни се двори напълнят
все със змейове и змеици.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016