* * *
Рано ми Радка ранила,
слънчице да я не види,
на тих бял Дунав за вода;
ходила и се върнала.
Срещу й идат два змея.
Първия мине, замине,
втория Радка запира.
Радка на змея думаше:
- Пусни ме, змейно, да си ида,
майка ми лежи, ще умре!
Змейна на Радка думаше:
- Лъжи, Радке когото щеш,
ала змейно си не лъжи,
че змейно хвърка високо
и гледа широко.
Майка ти сред двор седеше,
пъстра си змия държеше,
люто ергени кълнеше:
"Както се вие тази змия,
тъй да се вият ергени
за нашта Радка хубава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016