* * *
Рано е Радка ранила,
на бели Дунав за вода.
Радка от Дунав се връща,
насреща й три змея,
три змея, кат три облака.
Те си Радка спират,
от стомни вода отпиват.
Радка се жално моли:
- Пуснете ме, три змея,
оти е мама болнава,
колкот от Бога болнава,
три пъти повеч за вода.
- Лъжи, Радке, кого щеш,
само змей се не лъже -
снощи край вази минахме,
майка ти огън наклала,
змия в ръка държеше,
с остра я игла бодаше
и на змия думаше:
"Както се вие таз змия,
тъй да се вият ергени
край мойта Радка убава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016