* * *
Рано е Радка ранила,
на студен извор за вода, -
слънцето да я не свари,
месецът да я не зайде,
отдолу иде огнен змей,
той си на Радка думаше:
- Радке ле, мома хубава,
майка ти по двори ходеше,
пъстра си змия държеше,
и се на бога молеше:
"Божне ле, вишни Господи,
както се вие таз змия,
тъй да се вият момците,
край нашата Радка хубава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016