* * *
Рано ми й Руска ранила
със бели менци за вода
на тихи, бели Дунава.
Напълни Руска и се връща,
без да я види слънцето,
слънцето, още месецът.
Като се назад повръща,
среща й идат два змея,
два змея и два огневи.
Първия мина, замина
втория Руска запира:
- Я постой, Руске, либе ле,
студена вода да пия.
Руска на змея думаше:
- Не ме запирай, змейо льо,
майка ми болна легнала,
колкото гори от болест,
два пъти гори за вода.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016