* * *
Рано е Радка ранила
край бели Дунав за вода.
Отсреща идат два змея,
два змея, кат два облака.
Те си на Радка думаха:
- Радке ле, моме хубава,
снощи край вази минахме,
майка ти на двор стоеше,
гърне в ръката държеше
и змия в гърне дробеше,
и на змията думаше:
"Както се въртиш ти, змийо,
тъй да се въртят ергени
покрай Радка хубава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016