* * *
Рано ми Радка ранила,
рано за вода отишла
на тихи бели Дунава, -
слънцето да я не види
месец да не я огрей.
Насреща идат три змея,
три змея, като три облака,
край Радкини минават.
Радкина стара майчица,
тя си на двори ходеше,
вито си венче виеше
и си тихо думаше:
"Както се вият три змея,
три змея, кат три облака,
тъй да се вият момците
около Радка хубава,
хубава, още гиздава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016