* * *
Тръгнала Янка за вода
със две ми пъстри стовнички.
Заследил ми га млад змейно,
змейно на Янка думаше:
- Чакай и мене, Янке ле,
двамка за вода да идем.
Янка на змейно думаше:
- Че върви, змейно, ко вървиш,
нямам време да те чакам -
майка ми лежи болнава,
студена вода поиска,
за зло се вода не найде.
Змейно на Янка па дума:
- Ти лъжи, когото лъжеш,
мене лъжа не лъже.
Вчера край вази заминах,
майка ти на двор седеше,
бяла къделя предеше.
Янка па за вода отиде,
змейно след Янка потегли
и пак на Янка си дума:
- Чакай и мене, Янке ле,
двамка за вода да идем.
Янка на змейно думаше:
- Ти върви, змейно, ко вървиш,
нямам време да те чакам -
тейно ми лежи, умира.
Змейно на Янка думаше:
- Ти лъжи, когото лъжеш,
змейно се лъжа не лъже.
Вчера край вази заминах,
тейно ти по двор ходеше.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016