* * *
Тръгнала й Рада за вода
със две пъстри стомнички,
наляла и върнала се;
на път срещнала два змея,
по-големия замина,
по-малкия остана.
Змейко на Рада думаше:
- Дай ми, Радо льо, водица
от тези пъстри стомнички!
Рада на змейка думаше:
- Стой, змейко, не ме бави!
Майка ми лежи, умира,
тейно ми душа береше.
Змейко на Рада думаше:
- Лъжи, Радо льо, когото щеш,
мене не мож' излъга -
снощи край вазе поминах,
тейко ти дърва сечеше,
майка ти огън кладеше!...
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016