* * *
Рано ми Радка ранила,
на тихи бели Дунава
с бели менци за вода.
Отдолу идат три змея,
три змея, дур три огньове.
Първият мина и замина,
втория нищо не каза,
третия на Радка думаше:
- Радке ле, мома хубава,
като покрай вас минавах,
майка ти сред двор стоеше.
Сред двор стоеше,
пъстра си змия държеше,
с игла й очите бодеше
и си люто, върло кълнеше:
"Както се вие таз змия,
тъй да се въртят момците
край наша Радка хубава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016