* * *
Рано е Радка ранила,
на бели Дунав за вода, -
слънцето да я не види,
слънцето, още месецът.
Срещнали са я два змея,
два змея, като два облака.
Змей си на Радка думаше:
- Я ми дай, Радке, стомната,
студена вода да пия.
Змея си вода не пие,
нито й дава стомната.
Радка на змей думаше:
- Я ми дай, змейко, стомната,
мама е болна, умира.
Змея на Радка думаше:
- Ти лъжи, Радке, другиго,
сал мене, Радке, не лъжи.
Снощи високо хвърчахме,
над вашето двори минахме.
Майка ти сред двор седеше,
жива си змия държеше,
в ново я гърне вареше,
с бели я бодли подклажда,
хем вари, хем я нарича:
"Както се вие таз змия,
тъй да се вият момците,
зарад нашата Радка хубава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016