* * *
Тръгнала й Радка за вода
със две ми стовни шарени.
Млад змей по нея вървеше
и на Радка си думаше:
- Чекай ме, Радке, чекай ме,
и аз със тебе да дойда,
стомните да ти понося,
водата да ти напия!
- Не мога, либе, да чекам,
мама е болна легнала, -
колко е болна от Бога,
дваж по-болна е за вода!
- Не лъжи, Радке, не лъжи,
мене не можеш излъга.
Снощи заминах покрай вас,
майка ти на двори стоеше
и ново гърне държеше,
всекакви билки вареше -
тебе от мене омрази!...
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016