* * *
Рано е Радка ранила,
със два ми бели бакъра
на бели Дунав за вода, -
слънцето да я не види,
слънцето, още месеца.
Майка й на стол седеше,
в ръка си змия държеше,
с игла я в очи бодеше:
"Както се вие тази змия
така да се вият ергените
за нашата Радка хубава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016