* * *
Рано е Радка ранила
на тиха бяла Дунава, -
слънцето да я не огрее,
месеца да я не зайде.
На пътю среща три змея.
Те си на Радка думаха:
- Радке ле, хубавице ле,
майка ти е магьосница,
омая гори и поля,
омая треви и цветя.
Снощи покрай вазе минахме,
тя на порти седеше,
змия в ръце държеше,
с игла й очи вадеше
и на змията думаше:
"Като се вие таз змия,
тъй да се вият ергени
за наша Радка хубава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016