* * *

Мома среща три (два) змея

Кахъри, тежки ядове,
вдигнете мъгли-прахове,
Радка за вода ще иде,
слънцето да я не види,
слънцето, кое месецът!
Вдигнали мъгли-прахове,
Радка за вода отишла,
ходила й и се върнала.
Среща й иде слънцето,
слънцето, кое месецът.
Слънцето мина-замина,
месецът не заминава.
Месечко Раду думаше:
- Я ми дай, Радо, водица
със твойта дясна ръчица!
Рада месечку думаше:
- Недей ме мая, месечко,
че мама лежи, умира,
колкото лежи от болест,
дваж лежи мама за вода,
да бързам, да й занеса!
Месечко Раду думаше:
- Недей ме лъга, Раду ле!
Майка ти, омайницата,
майка ти, магесницата,
омая гора и вода
и на морето пясъка.
Снощи омая месеца,
в ново го гърне угуди.

 

Елена (СбНУ 27/1913, № 39 - "Месецът харесал мома"; =Минков Мене ме, мамо, змей люби, с. 42 - "Месецът харесал мома"; =БНТ 4/1961, с. 95 - "Слънце, Месец и Радка"; =Българска народна лирика. Антология. /Състав. Борис Христов. С., 1994, с. 69).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016