* * *
Тръгнала е Радка за вода студена
на тихи Дунав за вода.
Като нататък отиваше,
нищо по пътя не срещна,
като се назад върна,
среща й идат два змея,
два змея, кат два облака.
Първият мина, замина,
вторият Радке продума:
- Майка ти, Радке, магьосница,
омайва гора и вода,
снощи покрай вас минахме,
майка ти сред двор стоеше,
буен си огън кладеше,
шарена змия вардеше,
с бяло я тръне бодеше
и си на змия думаше:
"Както се вие таз змия,
тъй да се вият ергени,
край наша Радка хубава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016