* * *
Рано е Радка ранила
на тихи бели Дунава
с бели менци за вода.
Срещнали са я два змея,
като два черни облака;
те си на Радка думаха:
- Радке ле моме хубава
снощи край вази минахме
край ваште порти високи.
Майка ти, на двор седеше
бяла къделя предеше.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016