* * *
Рано ми Радка ранила, -
слънцето дордет' ни е изгряло.
Със две ми стомни шарени
на студен бистър кладенец.
Среща й идат два змея,
два змея кат два сиви облака;
и те на Радка думаха:
- Радке ле, моме хубава,
снощи покрай вази минахме,
майка ти посред двор седеше,
ново си гърне у ръце държеше,
около нея са пъстра змия виеше.
Ний я, Радке, попитахме, -
ще ли ни вземеш нази
или ще вземеш другиго.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016