* * *
Рано е Радка ранила
на тихи бели Дунава
със бели менци за вода, -
слънцето да я не види,
слънцето, още месеца.
Майка й в двори стоеше,
змия в ръка държеше
и си на Радка думаше:
"Тъй как се вие таз змия,
тай да се вият ергени
по нашта Радка хубава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016