* * *
Рано е Радка ранила
на тихи бели Дунава
със бели менци за вода.
Срещнали са я два змея,
два змея, кат два облака,
първия мина замина,
втория Радки думаше:
- Я ми дай, Радке, водица
със твойта дясна ръчица!
- Пусни ме, Змейо, да си ида,
майка ми болна лежеше,
студена вода искаше!
- Я мълчи, Радке, не лъжи,
снощи край вази аз минах
майка ти на двор седеше,
в ръце си змия държеше
с игла й очи бодеше,
и се на бога молеше:
"Боже ле, вишни Господи,
както се вие таз змия,
тъй да се вият ергени
край нашата Радка хубава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016