* * *
Рано е Радка ранила
на бели Дунав за воду, -
слънцето да ю не види.
Сретли су ю три змея,
три змея ко три облака,
Радке ле, Радке убава,
па си Радки они думали:
- Много си, Радке, убава,
а майка ти прави маджие!
Синоч си, Радке, минумо,
край ваште двори широки,
майка ти надвор стоеше,
змию у руке държеше
и още люто кълнеше:
"Кико се вие змията,
тека да се вию юнаци
окол нашта Радка убава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016