* * *
Радка за вода отива
със бели медни бакъри,
на студен бистър кладенец.
Ще мине Радка, ще мине,
през зелен герен ще мине.
На герен, Радке, стояха
два змея - до два близнака.
Край голям змейно замина,
нищо на Радка не рече,
край малък змейно замина,
той си на Радка думаше:
- Постой ме, Радке, почакай,
нещичко ще те попитам.
Радка на змейно думаше:
- Не мога, змейно, да чакам,
майка ми лежи, умира,
баща ми в тъмна тъмница.
Змейно на Радка думаше:
- Ти лъжи, Радке, кого щеш,
сал мене не мож излъга,
че аз съм пиле хвъркато,
снощи край вази заминах,
майка ти на двор стоеше,
люта си змия държеше,
със бял я бодил бодеше,
бодеше и наричаше:
"Както се вие таз змия,
таз змия около бодиля,
тъй да се вият момците
край наша Рада хубава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016