* * *
Рано ранила Радка за вода
на тихи бели Дунава,
ходила и се върнала, -
дорде я слънце не види,
слънцето, още месеца.
Па я срещнали два змея,
два змея, като два облака
и си на Радка думаха:
- Радке ле, моме хубава,
защо си толко глупава?!
Снощи минахме покрай вас,
майка ти, Радке, седеше,
буен си огън кладеше,
змия си в ръка държеше
и се на бога молеше:
"Я чуй ми, боже, молбите -
както си гори огъня,
тъй да си горят момците
за мойта Радка хубава!
Както се вие змията,
тъй да се вият момците
за мойта Радка хубава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016