* * *
Рано е Радка ранила,
на бели Дунав за вода, -
слънцето да я не види.
Ходила и се върнала,
среща й идат три змея,
три змея, кат три облака.
Първият мина, замина,
вторият и той замина,
третият Радка запира:
- Я ми дай, Радке, водица,
със твойта дясна ръчица.
Радка на змея говори:
- Махни се, змейо честити,
че мама дома лежеше,
сърце й за вода гореше.
Змеят на Радка говори:
- Майка ти на стол седеше,
жива си змия държеше, (2)
със бял я бодил бодеше,
бодеше и нареждаше:
"Както се, змийо, ти виеш,
тъй да се вият момците
за мойта Радка хубава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016