* * *
Рано е Радка ранила
на бели Дунав за вода, -
слънцето да я не огрей,
слънцето, още месецът.
Отдолу идат три змея,
три змея кат три облака,
те си на Радка думаха:
- Радке ле, Радке хубава,
снощи край вази минахме,
майка ти на двор седеше,
змия си в ръце държеше,
с остър я трън бодеше,
змия се в ръце виеше.
Тя си на змия думаше:
"Както се вие таз змия,
тъй да се вият ергени
за наша Радка хубава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016