* * *
Рано е Радка ранила
на тихи бели Дунава
със бели менци за вода, -
слънцето да я не види,
слънцето, още месеца.
Всреща й идат два змея,
два змея, два облака
те си на Радка думаха:
- Радке ле, мома хубава,
снощи покрай вас минахме,
майка ти на двор седеше,
змея в пола си държеше,
змея в пола си държеше
с игла му очи вадеше
и тихом, скритом говори:
"Както се вият тези змии,
тъй да се вият момците
над наша Райна хубава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016