* * *
Яно льо, агне шарено!
Слънцето трепти да зайде,
Яна отвзела две стовни,
на сладка вода отива.
На пътя Яна срещнала
две змийки, два побратима.
Змийки на Яна думаха:
- Яно льо, агне шарено,
отдай си, Яно, стомните,
студена вода да пием.
Яна си змийки думаше:
- Змийки ле, мой побратиме,
не си отдавам стовните -
майка ми вчера умряла,
вода й нося за помен.
- Яно льо, агне шарено,
ти лъжи, кого излъжеш,
мене не можеш излъга -
я вчера у вас дохудах,
майка ти ходи по двора.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016