* * *
Рано е Радка ранила
на студен бистър кладенец, -
слънце да я не свари.
Отдолу идат два змея,
два змея, два тъмни облака,
И си на Радка думаха:
- Радке ле, моме хубава,
защо си толкова хубава,
като си много глупава?!
Но имаш майка-магьосница...
Снощи край вазе минахме,
майка ти на двор стоеше,
змия си в ръка държеше,
и на змията думаше:
"Както се вие таз змия,
тъй да се вият ергении
край нашта Радка хубава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016