* * *
- Мамина Дона, мамина, Доне ле,
мама те не е видвала
с моми на хоро да идеш, Доне ле,
със булки, мамо, за вода!
Дочула Дона майка си,
па й се жалба нажали.
Дони се жалба нажали,
па взела ведра ковани, (2)
та си за вода отишла, (2)
там, дека хора не ходат, (2)
на змейовите кладенци.
Кога се Дона навела,
навела се вода да налей;
като се Дона обърна,
зад нея стоят три момка, (2)
три момка - три жълти змея.
Те си на Дона думаха:
- По-скоро, Доне, наливай, (2)
че ще със нас да дойдеш,
че ще у дома да идем,
у змейовите пещери, (2)
у високата планина!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016