* * *
Рано е Радка ранила
на тих бял Дунав за вода.
Бели си крака миеше
и с бели менци дрънкаше.
Два се облака задали;
то не е било облаци,
най било дур два ми змея.
Първият мина, замина,
вторият, като минува,
на Радка змей проговаря:
- Радке ле, либе Радке ле,
снощи край вази минувах,
майка ти на двор седеше,
усойна змия държеше,
с игла й очи бодеше
и тихичко думаше:
"Както се вие таз змия,
тъй да се вият ергени
край наша Радка хубава!"
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016