* * *

Мома се присмива на вързан (окован) момък

Радо, бяло Радо,
слънцето трепнува,
трепти да захода.
Мене яд дохода,
че моето любе
ся девет години
овковано лежи,
вковано, вързано,
букаи на ноги,
селепче на ръки,
синджир му на шия.
Радо, бяло Радо,
нека хак да му е,
че му беше драго
пременен да ходи,
има кон да язди.

 

Гьоджеджи, дн. Стан, Новопазарско; преселн. от Сюит в Мала Азия; хороводна (СбНУ 47/1956, № 248 - "Радиното либе в тъмница").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018