* * *

Мома се присмива на вързан (окован) момък

Стоян си двори градеше,
сестра му по двор ходеше
и на брайна си думаше:
- Миличек брайно, Стояне,
хубаво гради дворове,
прелези не ми заграждай, (2)
оттам ми любе минува, (2)
и сношка оттам премина, (2)
вързано, та оковано.

 

Прилеп, Карнобатско; лазарска - на брат и сестра (СбНУ 63/2007, № 203).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018