* * *

Мома се присмива на вързан (окован) момък

Петко си двори градеше,
Кръстина по двор ходеше
и на брайна си думаше:
- Миличък брайно, Петко льо,
хубаво гради дворове,
прелези не ми заграждай
оттам ми любе минава
и снощи оттам премина,
вързано та оковано,
на ръцете му синджире,
на краката му букаи,
върли го турци караха.

 

Прилеп, Карнобатско; лазарска - на брат и сестра (СбНУ 59/1994, № 156 - "Петко си двори градеше - 2").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018