* * *

Мома се присмива на вързан (окован) момък

Янка, девойка хубава!
На порти Янка стоеше,
оттам помина кадия,
подир кадия - сеймени.
Едно ми лудо караха -
бели му ръце опако,
вързани с тежки букаги.
Яна кадию говори:
- Защо карате лудото?
- Янке, девойко хубава,
лудо е мома целивал!
Кадия, стар ефендия,
законо да ти е младост!
Кога се сретат две стари,
те се накриво погледват;
кога се сретат две млади -
ами те како да чинат?

 

неуточнено; от архива на П. Р. Славейков (Славейков-Люб. 1901, с. 15-16; =Славейков-КП 1941, № 60 - "Яна, девойка хубава!"; =Славейков-КП 1995, № 60 - "Янка девойка хубава!"; =БНТ 6/1962, с. 385 - "Янка девойка хубава"; =БНПП 5/1983, с. 39 - "Янка девойка хубава"). Според бележка в "Книга на песните" текстът е от ахрива на П. Р. Славейков; възможно е това да е преработка на П. П. Славейков, приписана на баща му. (бел. съст., Т.М.).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.02.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018