* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Рано ранила Лиляна,
на бели Дунав за вода;
бели си менци наляла,
па се назад повърна,
на бял ги писък остави;
бяло си лице миеше,
и на Дунава думаше:
- Я Дунаву, бистър, та студен,
кога те питам, кажи ми,
колко гемии минаха,
и колко бели ветрила?
Мойто либе мина ли,
бързу гемия да кара?
Дунав Люлени думаше:
- Лиляно, мома хубава,
кога ме питаш, да кажа,
колко гемии минаха,
и колко бели ветрила -
девет гемии минаха.

 

Войнягово, Карловско; гюлджийска (СбНУ 46/1953, № 348 - "Мома пита Дунава за либето си").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020