* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Петкано, бела вардарко!
Рано ранила Петкана
на бели Дунав на вода.
Петкана Дунав прашаше:
- Дунаве, братко Дунаве!
Дали го виде Стояна?
Я Дунав ли й говоре:
- Петкано, бела вардарко!
Три су гемии минале.
Първа гемия делии,
втора гемия бекрии,
трекя гемия млад Стоян.
Со писан кавал свиреше,
у кавалът редеше:
"Мъжи се море, Петкано,
дури си млада, зелена,
дури си бела, червена,
зер я су се оженил.
Две ме моме магепсале,
дур ме мене залубиле!

 

Велешко - Македония; седенкарска (Веркович 1860, № 322; =Верковиќ 1/1985, № 322); магепсали - омагьосали.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020