* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

Жерави хвърчат високо,
високо хем нашироко,
Мария пита жерави:
- Като хвърчите високо,
високо и нашироко,
не видяхте ли някога,
някога моя Ивана?
Жерави думат Марийо:
- И да го видим, Марийо,
ний го не познаваме!
- Че той ми й личен, приличен,
на гърди носи слънцето,
на плещи носи месеца.
Жерави думат Марийо:
- Той до бял Дунав лежеше,
ситен му пясък постелка,
мрамор му й камък възглавка,
тънка му й слана завивка.

 

Степановка, Приморски район, Запорожска област - Украйна; зап. във Федоровка, Приморски район, Запорожска област - Украйна; лазарска - на млада булка (Кауфман-НПБУМ 1/1982, № 1129 - "Жерави хвърчат високо").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020