Мома пита дали са виждали нейното либе. Съст. Т. Моллов

* * *

Калино, моме Калино,
Калино, моме уба=!
Рано ранила Калина
на бели Дунав за вода,
па си на Дунав говори:
- Дунаве, тиха водице,
нещичко кье те попитам,
право да ми си кажало -
откак са петли пеяли,
колко гемии минаха?
Дунав й вели-говори:
- Калино, моме Калино,
еле ме питаш, да кажа -
откак са петли пеяли,
девет гемии минаха.
Най-напред беше, вървеше
млад Стоян, дели-канлия,
той си с китара дрънкаше
и си песента редеше:
"Жени се, мъри Калино, -
азе некю да те взема."
Викна Калина да плаче:
- Дунаве, тиха водице,
имаш ли вода удавна,
да си се азе удавя?
Дунав й вели-говори:
- Калино, моме Калино,
имам си вода удавна,
но нема да ти я кажа,
оти си, пуста, хубава,
водата кье ми пресъхне,
кье ми изморят рибите.
Отиде в гора зелена,
па на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
имаш ли дърво обесно
да си се азе обеся?
Гора й вели-говори:
- Имам си дърво обесно,
но нема да ти го кажа,
оти си много хубава,
та ки се тизе обесиш,
гората кье ми изсъхне
кье ми измрият пилците.

Градево, мах. Кацарска, Благоевградско (НПЮзБ 1/1967, № 1488 - "Отчаяна от изневяра, иска да се погуби").

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020