* * *

Мома пита дали са виждали нейното либе

- Дунаво, гердан Дунаво, мари,
Дунаво кален, та мътен,
ти като течеш отгоре,
отгоре, от планините,
та не видя ли, Дунаво,
моето първо любовье?
- Видях го, видях, Радке ле,
от нява страна на брега,
на сиво конче яздеше,
на синьо седло седеше,
с медна си свирка свиреше,
рицаше и отрицаше:
"Радо ле, либе Радо ле,
още ли ходиш лефтера,
още ли мене ти чакаш?
Не чакай, Радо, не чакай!"

 

Вургари, Василиковско, дн. Българи, Царевско; хороводна - на Костадиновден (Стоин-ИЗТр. 1939, № 1448 - "Радка пита Дунава за либето си"; =БНТ 6/1962, с. 186); другаде Дунав вижда либето като гемиджия.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020