* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Седи мома в градинчица,
Ерино ле, Еринчице,
в градинчица, под дунчица,
та си везе сипан ръкав,
сипан ръкав, бял тестемел.
Хвръкнаха два гълъба,
тук да кацнат, там да кацнат,
та кацнаха в момин двори,
в момин двори на дунчица!
И кя стана малка мома
да ги шука, да ги пъди.
Отговарят два гълъба,
два гълъба на Еринка:
- Ми не пъди, ми не шука,
ние не сме два гълъба,
ами си сме два слюмника
и сме дошли да те главим!

 

Заберново, Малкотърновско; коледна - на девойка (СбНУ 57/1983, № 27 - "Два гълъба - два годежника - 2"); слюмници - слюбници).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019