* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Хвръкнали са два гълъба,
Калино ле, Калинчице,
високо фъркат, ниско гледат,
ниско гледат де да кацнат.
Кацнали са момин двори,
в градинчица на дунчица,
с ноги щълби потрошиха,
с криле листе порониха.
Тя ги гицка и ги пъди:
- Бре кшу, бре кшу, два гълъба!
Че повика робинчица
да й даде златна стрела
да застреля два гълъба.
Отговарят два гълъба:
- Ние не сме два гълъба
да ни гицкаш, да ни среляш,
еми си сме два слюбника.
Че повика на робинка:
- Робинко ле, влахинко ле,
я донеси да назобим,
да назобим, да напоим
два голаба, два слюбника!

 

Визица, Малкотърновско; инф. род. в Цикнихор - Турция; коледна - на мома (СбНУ 65/2012, № 17).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019