* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Седела Маруда
в долнана градинка
под златна ябълка,
та си везмо везла,
везмо ръченично.
Отде дофъркаха
два сиви гълъба,
та си ми стъпаха
на златна ябълка.
Със нога потопват,
със крилца почукват,
та си цвет събарет
и си везмо сушкет,
везмо ръченично.
Маруда кълнеше
два сива гълъба:
- Пуста останала,
два сива гълъба,
че ми насушкихте
везмо ръченично!
Гълъбе хи думат:
- Не кълни, Марудо,
два сиви гълъба -
хаберджие ти сме.
Цар ни е провогил
хабер да ти сторим, -
царица жа станеш!

 

Широка лъка, Девинско; сватбена - в неделя сутринта по пътя за девойката (Райчев-НПСР 1973, № 17 - "Царица ще станеш").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019