* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Седнала бе Яна
в байнева градина,
та ми везмо везе
и ми поли шие.
Над Яна хвръкнаха
два сиви гълъба,
три златни пауне,
гугум гугуваха,
с криле трепераха,
лиске порониха
над Янини скути.
Яна отговаря:
- Робиньо, робинке,
ти влаха влахинке,
подайте на Яна
две сребърни стрели,
да застреля Яна
два сиви гълъба.
Гълъб отговаря:
- Робиньо робинке,
не сме дошли, Яно,
стрелба да ни стреляш;
ми сме дошли, Яно,
хабер да ти носим,
хабер от царето -
царица умрела,
царица да станеш!

 

Пенека, Визенско - Турция; зап. във Василико, дн. Царево; хороводна - през пролетта (Стоин-ИЗТр. 1939, № 628 - "Гълъби носят вест на Яна").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019