* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Прехвръкнали два гълъба, Коладе ле,
малка моме, Коладе ле,
да мой Дайне ле, брайне ле,
наш Добро ле, Коладе ле,
студено ле, отдол под гора зелена,
че кацнали у момини,
у момини, у градина,
у градина, на калина.
Със крилца я обрусили,
със човчици озобали.
Де ги съзря малка мома,
заука ги, задюка ги...
Че хвръкнаха два гълъба,
пригукаха, придумаха:
Ой те тебе, малка моме,
ние не сме два гълъба,
а сме ние огледници.
Затюхка се малка мома,
че изпъди огледници.

 

Бабово, Русенско; коледна - по пътя (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019