* * *

Мома и овчар се наддумват

Звъннало ми ясно звънче,
зимни млади яблани, господине,
зимни млади яблани, мой Коледо;
не ми било ясно звънче,
най ми било Нанко чобан,
Нанко чобан с девет стада,
че ги води от планина,
че ги води, нанадолу,
нанадолу, на поище,
на поище, на кладенче.
Там завари малка мома,
малка мома с бели котли,
с бели котли, с крива злата,
с крива злата кобилица.
Че си пита Нанко чобан:
- Пие ли се тази вода?
- Защо питаш, та не пиеш?
Че си пита Нанко чобан:
- Вземат ли се бели котли,
бели котли, с крива злата,
с крива злата кобиличка?
Отговаря малка мома
- Защо питаш, та не вземаш?
Че си пита Нанко чобан:
- Взема ли се тази китка?
Отговаря малка мома:
- Защо питаш, та не вземаш?
Че си пита Нанко чобан:
- Люби ли се малка мома?
Отговаря малка мома:
- Защо питаш, та не любиш?

 

Коиловци, Плевенско; коледна (Стоин-ССБ, № 1957; =Бурин-Панайотова, Сокол иде, с. 140; =БНТ 6/1962, с. 466; =БНТ 6/1962, с. 466; =Арнаудов-Лирика, № 24 - "Люби ли се малка мома?"; =БНПП 5/1983, с. 274). И в трите антологии припевът е съкратен. (бел. съст., Т.М.).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016