* * *

Мома му е омиляла като китка годенишка

- Съди, мамо, кого съдиш,
карай, мамо, кого караш,
ала мене недей съди,
недей съди, недей кара,
че ми либе омиляло,
омиляло, одръжняло,
на сърце ми право стои,
като пръчка дафинова,
из Цариград изнесена,
през Ловеча принесена
и у в Плевен замесена,
всред пазаря посъдена,
на върха и цвете цъфти,
цвете цъфти каламфирче
на средата капки капят,
капки капят, мазни млечни,
на корена, Дунав тече.

 

Угърчин, Ловешко (НПЛов., с. 846 - "На сърце й либе омиляло").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016