Мома му е омиляла като китка годенишка. Съст. Т. Моллов

* * *

- Карай, майчо, кого караш -
мене, майчо, немой кара;
мен е мома одражала,
одражала, омиляла
кайно китка перунишка,
от Загоре донесена,
през бял Дунав пренесена,
у дома е донесена,
във градинка разсадена,
във градинка, до калинка,
до калинка, във падинка.

Долно Райково, Ахъчелебийско, дн. Смолян, кв. Райково (СбНУ 3/1890, с. 52, № 16; =Ангелов-Вакарелски, Лирика, № 22 - "Девойка - китка от Загоре"). Бележка на Ангелов-Вакарелски: "Песни, в които е дадено простото описание на момина хубост и в коиго, чрез този наглед безпристрастно нарисуван образ, се събуждат трепети на сърцето от чисто любовно естество, са много в народната ни поезия. Тъкмо в това отношение имаме богато творческо разнообризие: сравненията или упоцобенията при излагането на хубостта не са строго типизувани, поради което имаме и онова множество от местни или други индивидуални форми.".

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016