* * *

Мома му е омиляла като китка годенишка

Бре, гиди, китка невена,
невенова, невенкова,
от Стамбул донесена,
в Радина градина разсадена.
От горе я роса роси,
под корен й Дунав тече,
Дунав тече, мома влече.
Покрай Дунав овчар ходи,
мома му се милно моли:
- Ой те тебе, вакъл овчар,
сегни с гега, извади ме,
ще те даря добра дара,
добра дара - вити гривни!
Отговаря вакъл овчар:
- Ой те тебе, малка моме,
аз си имам вити гривни,
ала си нямам кой да ги носи,
кой да ги носи, аз да го гледам.
- Ой те тебе, вакъл овчар,
сегни с гега, извади ме -
аз ще ти нося витите гривни,
аз ще ги нося, ти ще ме гледаш,
ти ще ме гледаш и ще се радваш!

 

Шумата, Севлиевско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016